Икономически годишник на регион Стара Загора за 2010 година

През 2009 г. българската индустрия преживя една от най-трудните си години през последното десетилетие. Брутният вътрешен продукт на България отбеляза спад с 5,5%. Безработицата в страната премина границата от 9%. Чуждестранните инвестиции са около 3 млрд. евро при 6,5 млрд. евро за 2008 година. Икономиката на страната влезе в криза, която се отразява на всички и която няма да приключи през 2010 година. Тази икономическа криза е много по-различна от финансовата криза в САЩ или в най-силно развитите страни на Европейския съюз. В България се сви производството на предприятия от различни сектори на икономиката. Много от тези предприятия изнасят голяма част от продукцията си. Дори и след като техните външни партньори възобновят предишния си производствен ритъм, ще са нужни месеци или година до достигане на обемите от поръчките, изпълнявани в средата на 2008 г.
Спадът в производството се допълва от неблагоприятни за бизнеса условия на лихвите по кредитите. В началото на 2010 г. те са по-високи (над 8 – 9%) отколкото предприемачите могат да си позволят. Предприятията, обаче, са принудени да използват банковото финансиране заради друг проблем – междуфирмената задлъжнялост. Обичайната ситуация е фирма да бави разплащането си към свои партньори за все по-дълъг период, поради това, че също очаква пари от свои контрагенти. Често това води до загуба на клиенти и на пазари. Обслужването на банковите заеми и свитото производство намаляват силно и рентабилността на продукцията. Реакцията на фирмите е да откажат договори с партньори, към които имат съмнения за тяхната платежоспособност, включително и към държавата, дори когато те дават примамливи обещания за плащане на по-добри цени на бъдещ етап.
Банките също имат интерес от връщане към оптималните си нива на работа, като засилят кредитирането в корпоративния сектор. Нормално е банковият сектор да реагира първи и ръстът на кредитите ще означава и ръст в икономиката. Но в България няма дори преференциално банково кредитиране при одобрени проекти по оперативните програми на Европейския съюз, което да им осигури предварителното финансиране. Съществена промяна на лихвените нива не може да се очаква преди средата на годината. А при сбъдване на мрачната прогноза за запазването им 2010 г. ще е по-лоша от предходната.
Много вероятно е възстановяването на световната икономика до нивата отпреди кризата да продължи до края на 2012 г. А за България този период може да е по-дълъг.
Средно за страната спадът през 2009 г. в някои отрасли на българската промишленост е за: мебелна и дървопреработваща индустрия – над 35%; производство на строителни материали – над 25%; текстилна и шивашка индустрия – близо 30%.
Около 30% е спадът през 2009 г. в секторите Производство на машини и оборудване и Производство на метални изделия. Това не личи от данните за 2008 г. Тогава българските предприятия имаха дългосрочни поръчки, които им позволиха да завършат годината с печалба. През 2009 г. свиването е факт и за региона на Стара Загора и където кризата причини сериозни проблеми най-вече на машиностроителните фирми и на предприятията от металообработващата промишленост.
За да преодолеят натиска на кризата, при намалели поръчки и свито производство, много работодатели прибегнаха към съкращаване на персонал. Това беше изпълнено в десетки предприятия в региона на Стара Загора, някои от които се разделиха със стотици работници и служители. Тази мярка е приложена и в бюджетната сфера – в държавната администрация на централно ниво. В национален мащаб това се съчетава със спад на данъчните приходи през втората половина на 2009 г. и наличие на бюджетен дефицит за 2009 г. от около 500 млн. лв. (0,5% по прогнозни данни).
На този фон офисът на Националната агенция по приходите в Стара Загора е изключение. Той отчете 122% изпълнение на плана за приходите за 2009 г., което е най-добрият резултат за страната. От данъци на фирмите от региона на Стара Загора в бюджета на Републиката са постъпили 177 млн. лв., а от осигуровки – 203 млн. лв.
Другата възможност пред работодателите – намаляване на работните заплати, е неприложима и през 2010 година, защото България остава най-бедната страна в Европейския съюз.
За стотици предприятия от региона на Стара Загора ръстът на износа е от голямо значение за преодоляване на кризата. Връщането към оптималните за местния бизнес нива е възможно само при съществено съживяване на вътрешното търсене в други страни, и най-вече в държавите от Европейския съюз. При очакването, че в повечето страни от еврозоната кризата ще бъде преодоляна в средата на 2010 г., не може да се очаква ръст на износа на български стоки през годината. Изключения може да се наблюдават единствено при предприятия с уникално и специфично производство, които имат утвърдени през годините клиенти.
Данъкът върху доходите и данъкът върху печалбата остават през 2010 г. в размер на 10%, като правителството не планира да прави промени до края на мандата си през 2013 г. на тези ставки, които са сред най-ниските в Европа. Без промяна остава и данък добавена стойност – 20%. Правителството обмисля обаче намаляване на ставката на ДДС до 18% от 2011 г. и до 16% през 2013 г. През 2010 г. се покачват някои акцизи, като целта е достигане на нивата, изисквани от Европейския съюз.
През 2010 г. общата социално-осигурителна тежест върху работодателите е намалена с 2%. Въпреки това около 40% от брутния вътрешен продукт на България се разпределя от правителството и това е значително по-голям дял в сравнение с практиката на развитите европейски икономики.
България прие курс към влизане в еврозоната. Приема се, че стабилността на валутния борд в следващите 3 години и въвеждането на еврото като валута в България ще осигури стабилност на икономиката и няма да има риск за бизнеса.
В България, обаче, правенето на бизнес до голяма степен е зависимо и от политическата и от съдебната власти, а също и от ефективността на управлението на средствата, които страната получава по оперативните програми на Европейския съюз. А там проблемите остават. Средствата по оперативните програми, финансирани от структурните и кохезионния фондове на ЕС, са голям резерв за икономиката на България. Той, обаче, остава неизползван заради това, че страната не е показала, че може да управлява европейските пари прозрачно и ефективно.  
Песимистични прогнози определят безработицата в България да достигне 20% през 2010 г. Разчетите на правителството са за средно годишно ниво от 11,4%. Може да се очаква, че от есента на 2010 г. безработицата ще започне да се понижава. Това очакване е мотивирано от поведението на по-голямата част от сериозните работодатели, които не съкращават работници, а напротив – опитват се да ги задържат и да управляват по-гъвкаво човешките си ресурси.
За Стара Загора общият брой на хората, които са съкратени и са се регистрирали като безработни през 2009 г., е 1931.

Основни макроикономически показатели на България по години

Брутна добавена стойност и брутен вътрешен продукт по региони (за 2008 година)